Роберто Капучи - момчето-чудо в модата 

 
За неговите дрехи се казва, че придавали „магическа аура на жените, които ги носели. 

Когато „момчето-чудо“ е на 20 години, флорентински бизнесмен иска да организира модно ревю, в което да бъдат включени 5 модела на Капучи. Другите дизайнери, чиито творби е трябвало да бъдат показани, отказали да допуснат неговото участие, но пресата е настояла да види роклите и всички те веднага са били продадени. 

Капучи е роден в Рим през 1930 г., учи в Римската академия за изящни изкуства. Първата му работа в областта на модата е при Емилио Шуберт, а през 1950 г. отваря първото си ателие. Капучи е на 26 години, когато Кристиан Диор го нарича „най-добрият италиански моден дизайнер в света“. През 1958 г. Капучи печели Бостънската награда за мода, като се присъединява към редиците на такива светила като Пиер Карден и Джеймс Галанос. През 1962 г. отваря ателието си в Париж. За неговите дрехи се казва, че придавали „магическа аура на жените, които ги носели... били разглеждани като скулптури от плат, с форми и цветове, които понякога следвали тялото“. 
Капучи е известен с уникалния си избор на материали, които оформя в архитектурни проекти, смесица от високи и ниски текстилни материали и привидно случайни декоративни елементи като камък и слама. Той сам нарича работата си „изследване на формата“ и казва, че „опитът за компромис между волята на дизайнера и тази на производителя неизбежно води до разочарование“. 
През 1980 г. Капучи престава да показва колекции по традиционния начин. Подобно на Алайа, той прави това, което иска, и показва творбите си само когато реши, че колекцията му е завършена. Не може да се бърза с гения. Той отказва да дублира някоя рокля и клиентка, която иска да притежава рокля на Капучи, трябва да я купи от ревюто на колекцията, ако разбира се може да се побере в нея. Капучи е странна личност - мрази публичността и признанието. Но в своята скромност, той размива границата между модата и изкуството, точно обратното на Шанел - неговата противоположност. 
„За първи път се заинтересувах от модата още като дете, когато наблюдавах с критично око дрехите на жените в семейството ми” - споделя Роберто Капучи. “Талантът ми за дизайн и любовта ми към цветовете ме доведоха до художественото училище, Accademia delle Belle Arti, където се докоснах до изкуството в многобройните му форми... Ако в работата ми липсва търговски аспект, това се дължи не само на желанието ми за истинност. За мен създаването е страхотно преживяване и макар че не бих се отказал да разнообразявам дизайните си, моментът все още не е подходящ. 
В тази сфера е трудно да се постигне правилният баланс. От една страна, индустрията заема търговска позиция, а от друга - дизайнерът има идеализирана представа за модата. Създавайки дизайн, отдалечен от реалната жената, няма форма, тя е само символ... Тъй като е произведение на лукса, роклята може да се ползва от малцина, но от тези малцина, които имат усет за лукс, а не желание за показност и разкош. Луксът не означава непременно пари. Може да се каже, че луксът е изкуство, подобно на живописта или скулптурата, със своя собствена схема. Да се вдъхновяваш от изкуството не означава да му подражаваш, нито да установиш разпознаваема връзка с него, а почти да се влюбиш в него. “ 
Momichetata. com